Клисурски: Няма ясна визия за бюджетния дефицит от новото правителство

Георги Клисурски коментира фискалната перспектива

Бившият служебен финансов министър Георги Клисурски заяви, че служебното правителство е изпълнило задължението си към Европейската комисия и не е искало да поема мястото на новото мнозинство при формулиране на бюджетната му визия за 2026 и 2027 г. Той обясни, че на 29 април Министерският съвет е приел доклада, който следваше да бъде изпратен в срок до 30 април, и че документът е подаден по приетото решение.

Какво е подадено и що остана за новото управление

По думите на Клисурски, към Брюксел са изпратени историческите данни за 2024 и 2025 г., докато прогнози за дефицит/излишък за 2026 и 2027 г. са оставени за новото правителство да определя. Той аргументира позицията си с факта, че на 30 април — 11 дни след изборите, когато вече имаше ясен победител с възможно парламентарно мнозинство — би било недемократично служебният кабинет да зададе дългосрочните макрорамки от името на бъдещото управление.

Липса на ясна визия от новите управляващи

Клисурски посочи, че не вижда ясна визия от страна на новото правителство за това какъв бюджетен дефицит ще бъде представен. Той коментира и публичната прогноза от 7.4% на вицепремиера Гълъб Донев, като я определи като несериозна и посочи, че ако самият той имаше такава цифра, нямаше да я подаде.

Основни фискални проблеми и препоръчани мерки

Сред посочените от Клисурски проблеми той открои:

• През 2025 г. беше изтеглен държавен дълг от около 20 млрд. лв., докато реалната потребност била около 10 млрд. — това е първият сериозен фискален проблем.
• Има сключени договори в АПИ за милиарди, при които е фактурирана голяма част от работата само в първата година от четиригодишния срок; въпросът е дали плащанията следва да се извършват без ревизия.

Клисурски препоръча при налични съмнения за нарушения първо да се извърши проверка от финансовите органи, а при наличие на доказателства — да се подадат материали към прокуратурата. По-широко той предложи:

• Подготовка на бюджет с дефицит около 3%, в съответствие със Закона за публичните финанси.
• Преопределяне и съкращаване на необосновани разходни пера — най-вече заплатите в администрацията и големите плащания в социалната система.
• Повишаване на събираемостта и използване на възстановени средства — по думите му приходната събираемост е с над 10% по-висока спрямо предходната година, а близо 1.5 млрд. евро са върнати от ББР към държавния бюджет.
• Намаляване на „течовете“ в социалните плащания и въвеждане на конкурси/търгове в здравната система, където по думите му над 100 млн. евро могат да се спестят чрез прозрачни обществени поръчки.

Бележки по казуси в столицата

Като заместник-кмет на София Клисурски коментира и местни проблеми, подчертавайки, че се надява да няма повторение на скандала с “Баба Алино”. Той напомни за събарянето на незаконното строителство на Румен Гайтански на язовир “Искър” и цитира текущия случай с автокъщата “Капитолия” — построена в парк и подлежаща на премахване след приключването на съдебната сага, която според него ще приключи в полза на общината.

Сред приоритетите на общината е и възстановяването на къпалнята “Мария Луиза” в Борисовата градина за обществено ползване.

Заключение

Клисурски подчерта, че въпросът не е какво иска ЕК, а каква е дългосрочната посока на българското правителство и че именно то трябва да представи и защитава своята бюджетна визия пред Брюксел.