КФН предлага по-строги правила: повече резерви и общи фондове за изплащане на пенсиите

Засилени гаранции и нова архитектура на плащанията

Комисията за финансов надзор (КФН) е одобрила на първо четене проекти на наредби, които предвиждат по-високи резерви и по-строги правила за управлението на фондовете от втория и третия пенсионен стълб. Целта е системата да издържа по-добре на пазарни колебания и да предостави по-сигурна защита както на натрупващите пенсионни спестявания, така и на получаващите вече пенсии.

Увеличаване на резервите за гарантиране на вноските

Най-важната промяна е завишаването на изискванията за капиталово покритие. При най-големите фондове (УПФ) в момента резервите за гарантиране на брутните вноски са едва 0,5% от нетните активи. Новите текстове предвиждат този буфер да бъде удвоен или дори утроен — в диапазона 1%–1,5% от нетните активи на съответния фонд, в зависимост от неговия размер и рискова експозиция.

По-големи резерви за пенсионните плащания

КФН предлага и значимо увеличаване на резервите, покриващи пенсионните плащания. Ако досега тези резервы са били около 1% от капитализираната стойност на пенсиите, проектът предвижда те да бъдат повишени до около 4% и в никакъв случай над 6% от капитализираната стойност на пенсиите и разсрочените плащания.

Строг механизъм за управление на финансовите буфери

Регулаторът въвежда по-строг контрол върху финансовите буфери с цел навременно обезпечаване на ангажиментите на пенсионните дружества. Основните елементи са:

• месечно преизчисляване на резервите;
• незабавно допълване със собствени средства, ако резервите паднат под минималното изискуемо ниво;
• възможност за освобождаване на част от средствата, когато резервите надвишават максимално допустимия праг.

КФН подчертава, че така ще се постигне баланс между стабилност и гъвкаво управление на капитала и ще се ограничи рискът от натрупване на дефицити при волатилни пазари.

Нова организация на изплащанията — Наредба №70

Проектите въвеждат и реорганизация на начина, по който се изплащат пожизнените и срочните пенсии. Идеята е да се споделя биометричният риск в по-широка база чрез създаване на общ фонд за изплащане на пожизнени пенсии и отделен общ фонд за срочни плащания. Това означава:

• пожизнените пенсии, отпуснати при осигуряване в УПФ и ДПФ, да се обслужват от един общ фонд за пожизнени плащания;
• разсрочените и срочните плащания да се изплащат от общ фонд за срочни плащания;
• заварените фондове за изплащане да бъдат преобразувани или използвани за общата инфраструктура, за да се улесни обединяването на плащания със сходен падеж.

Според КФН така ще се постигне по-добро управление на риска и по-ясна организация на средствата при изплащане на пенсии.

Премахване на техническия лихвен процент

Проектът отменя използването на технически лихвен процент (ТЛП) при изчисляване на пенсиите от УПФ, ППФ и ДПФ. В периода до 31 декември 2026 г. ТЛП се прилага за прогноза на бъдещата доходност, което води до различни групи пенсионери със сравними инвестиции, но различни условия за актуализация.

От 1 януари 2027 г. при отпускане на пенсия ще се гарантира първоначално определената й стойност — а не само сумата по индивидуалната партида. На практика това означава по-голяма сигурност и потенциал за по-високи плащания при актуализации.

Подобрени гаранции за осигурените лица

Досегашната практика гарантираше допълнителната пожизнена пенсия въз основа на брутните вноски, с прилагане на рисков коефициент при отклонение. Новите правила предвиждат гаранция на пенсията на база пълния обем преведени средства от индивидуалната партида в пула за изплащане на пожизнени пенсии. Част от постигнатата доходност ще се резервира аналитично за покриване на евентуални недостиг, което допълнително повишава защитата на правата на осигурените.

Въздействие и график

КФН смята, че предложените наредби ще укрепят финансовата устойчивост на допълнителното пенсионно осигуряване, ще увеличат защитата на осигурените и пенсионерите и ще дадат по-ефективни инструменти за надзор върху пенсионните дружества.

Проектите ще бъдат публикувани за 30-дневно обществено обсъждане, а новите правила са планирани да влязат в сила от 1 януари 2027 г.