Европа започва тихо отдалечаване от САЩ

Нарастващото търсене на стратегическа независимост

След завръщането на Доналд Тръмп в Белия дом европейските столици постепенно променят подхода си към трансатлантическите отношения. В публичните дискусии все по-често присъства идеята за стратегическа самостоятелност и намаляване на зависимостта от американската външна политика.

Първи реакции и последващо разочарование

Веднага след изборите от 2024 г. редица европейски лидери се опитаха да намерят общ език с новата администрация: британският премиер Киър Стармер беше сред първите посетители на Белия дом и дори предложи втора държавна визита от името на краля, а генералният секретар на НАТО Марк Рюте демонстрира лоялност към американския президент. С времето обаче в Европа се появиха сериозни съмнения за надеждността на САЩ като стратегически партньор.

Причини за притеснение

В статията на Foreign Policy и други западни издания се припомнят решения и сигнали, които подкопават доверието: съкращения на американски военен контингент в Германия, въвеждане на мита срещу съюзници и редовната критика от страна на американския лидер към европейски политици. Тези действия стимулираха дискусии за това доколко Европа може да разчита продължително на САЩ.

Европейски отговори: инвестиции и диверсификация

В отговор страните от ЕС увеличиха разходите си за отбрана, поеха част от финансовата тежест за помощта към Украйна и предоставиха инфраструктура за американски операции в Близкия изток. В същото време започнаха да се взимат и конкретни технически и логистични решения, целящи да намалят бъдещата зависимост от американски доставчици и платформи.

Примери за отклонение от американски доставчици

Като част от този процес някои институции и ведомства избраха европейски или други алтернативни решения: цитира се отказ на определени услуги на глобални американски фирми в полза на доставчици от други държави, а датското Министерство на отбраната избра франко-италианската система SAMP/T вместо американските ракети Patriot. Тези стъпки авторите определят като „тихо излизане“ от традиционната трансатлантическа зависимост.

Украйна като нов център на влияние

Особено внимание се обръща на ролята на Украйна, която вече не е само получател на подкрепа, а се оформя като активен международен играч. Опитът от съвременната война и бързото развитие на безпилотните технологии повишават значението на Киев в глобалната сигурност. По време на посещения в региона президентът Володимир Зеленски е дискутирал със страни от Залива сътрудничество в сферата на сигурността и мерки срещу ирански заплахи.

Нови коалиции без доминираща роля на САЩ

Наред с това се засилва и появата на международни формати, в които САЩ не са абсолютният център. Пример за това е „коалицията на желаещите“ — обединение от над 35 държави, подкрепящи Украйна, сред които Канада, Япония и Австралия. Както посочи бившият канадски премиер Марк Карни, „международният ред ще бъде преустроен, и то от Европа“.

Независимо планиране в НАТО

По данни на Politico в европейските столици нарастват грижите, че непредсказуемата американска политика може да предизвика напрежение в рамките на НАТО. Някои държави се подготвят за сценарии, при които САЩ едновременно остават ключов гарант за сигурността и фактор на нестабилност. Washington Post съобщава, че съюзниците се подготвят за възможно намаляване на американския военен контингент в Европа; в този контекст е обсъждано пренасочване на допълнителни сили, включително дебат за изпращане на около 5 000 военнослужещи в Полша след частичното изтегляне от Германия.

Какво следва

Промените не означават незабавно разрив, но очертават постепенно преуравновесяване на трансатлантическите отношения: Европа инвестира в собствен капацитет, разнообразява партньорствата си и тества нови механизми за колективна сигурност, които биха могли да намалят едностранната зависимост от Вашингтон в бъдеще.