Ниско заплащане и бавна конвергенция: България — 12 евро на час
България на дъното по разходи за труд в ЕС
Според данни на Евростат от пролетта на 2026 г., цитирани от bTV, средният разход за един работен час в България е едва 12 евро. Това поставя страната на последно място в Европейския съюз и очертава драматична разлика спрямо най-високо платените икономики — в Люксембург средният разход за час е 56,8 евро, т.е. почти пет пъти по-висок.
Ръст, но далеч от равнището на богатите членки
Въпреки ниската абсолютна стойност, България е и лидер по темп на нарастване на разходите за труд в ЕС — с годишен скок от 13,1%. Това значително надвишава средното за общността от 4,1%, но все още не приближава страни като Дания (51,7 евро) и Нидерландия (47,9 евро). Влизането на България в еврозоната на 1 януари 2026 г. не е довело до моментална икономическа конвергенция — процесът остава в начален етап.
Минималната заплата и проблемът с продуктивността
От началото на 2026 г. минималното възнаграждение бе повишено до 1213 лева брутно. Административните корекции обаче трудно компенсират структурното изоставане в производителността. Доклад на ОИСР от февруари 2026 г. посочва, че българската икономика все още генерира ниска добавена стойност, което принуждава редица сектори да разчитат основно на ниската цена на труда като конкурентно предимство.
Миграция и необходимите реформи
Ниските заплати остават ключов фактор за трудовата миграция към Западна Европа. Анализатори и експерти са единодушни, че дългосрочното повишаване на доходите не може да се базира само на бюджетни решения. За устойчив растеж е необходима мащабна инвестиция в технологии, автоматизация и повишаване на квалификацията, които да увеличат производителността на работния час.
Регионален контекст и бюджетни рискове
Данните за 2025 г. и началото на 2026 г. показват, че Румъния (13,6 евро) и Унгария (15,2 евро) са малко пред България, но и те продължават да принадлежат към групата на по-ниско платените икономики в Източна Европа. На фона на рекордния бюджетен дефицит от 1,5 милиарда евро само за първото тримесечие на 2026 г., пред правителството стои предизвикателството да вдига заплатите по начин, който да не провокира инфлационни натиски и да гарантира фискална стабилност.
Ключовите решения за ускоряване на конвергенцията ще трябва да съчетават фискална дисциплина, инвестиции в модерни производства и мерки за повишаване на човешкия капитал, ако целта е трайно увеличаване на доходите и задържане на работната сила в страната.
