БАН: Растежът ще продължи, но със забавящи се темпове и нарастващи рискове

Икономическият растеж в България ще остане положителен през следващите години, но според годишния доклад на Института за икономически изследвания при БАН перспективата е за по-бавно увеличение на активността и засилена външна несигурност. Анализът обхваща няколко сценария до 2028 г. и поставя акцент върху инфлационните фактори и уязвимостите на публичните финанси.

Основни прогнози и сценарии

В базовия сценарий реалният брутен вътрешен продукт се очаква да нарасне с 1,6% през 2026 г., 2,5% през 2027 г. и 3,5% през 2028 г. Инфлацията трябва да се понижи постепенно — до 3,7% тази година, 2,9% през 2027 г. и 2,4% през 2028 г.

Динамика на цените

Изследователите от БАН отбелязват ускорение на инфлацията през изминалата година: към края на 2025 г. индексът на потребителските цени е нараснал с 5%, а средногодишната инфлация е достигнала 4,6%. Ключови вътрешни двигатели на поскъпването са храните, енергията, жилищните разходи, ресторантьорството и хотелиерството.

Кои фактори формират производствените цени

Докладът посочва, че над 80% от колебанията в производствените цени могат да се обяснят с четири основни фактора: електроенергия, природен газ, пшеница и работни заплати. Тази концентрация прави ценовата среда чувствителна към шокове в енергийните и селскостопанските пазари и към пазара на труда.

Фискални и външни рискове

Нарастващите рискове за публичните финанси са сред водещите притеснения в анализа. Дефицитът на сектор „Държавно управление“ достига 3,5% от БВП, а държавният дълг се е увеличил с 6,1 процентни пункта за една година. Авторите предупреждават, че продължаващото финансиране на постоянни социални и административни разходи чрез нов дълг не е устойчиво.

Външният сектор също е източник на уязвимост: през 2025 г. търговският дефицит се задълбочава до около 8,2% от БВП заради спад в стоковия износ и силно вътрешно търсене, поддържащо висок внос.

Стагфлационни опасения и препоръчани политики

Икономистите предупреждават за наличието на ограничена стагфлационна конфигурация — съчетание от по-нисък растеж, по-висока инфлация и отслабени фискални и външни позиции. Дори при по-благоприятен макроикономически ход не може автоматично да се очаква стабилизиране на дълга, което налага предпазлива бюджетна политика и поддържане на буфери срещу външни шокове.

Еврото и структурните предизвикателства

Членството в еврозоната носи институционални и финансови ползи, но само по себе си не е достатъчно за ускоряване на растежа. Докладът подчертава необходимостта от повече инвестиции, технологично обновяване и повишаване на производителността на труда, ако България иска да ускори икономическото развитие.

Кратък баланс за 2025 г.

Според анализа през 2025 г. българската икономика е нараснала с 3,1% — темп над средния за ЕС и еврозоната. В същото време растежът остава силно зависим от вътрешното потребление, а приносът на нетния износ е отрицателен.

Изводът на БАН е ясен: положителни темпове на растеж са възможни, но те идват с нарастващи рискове и изискват внимателно фискално управление, структурни реформи и готовност за реагиране при външни сътресения.