Русия: Изтеглянето от Приднестровието зависи от напредък в преговорите

Московската позиция: изтегляне само след напредък в уреждането

Русия смята, че въпросът за изтегляне на нейните сили от Приднестровието не може да бъде разглеждан самостоятелно, а е обвързан с реално напредване в решаването на конфликта, заяви пред РИА Новости Алексей Полишчук, ръководител на Втори департамент за страните от ОНД в руското външно министерство. По неговите думи, засега подобен пробив е „все още далеч“.

Роля на руските войски

Според Полишчук руските части изпълняват две основни функции: гарантират относителен мир в региона и охраняват складове с боеприпаси, останали от съветския период. Той така коментира и изявлението на върховния представител по външна политика на ЕС, Кая Калас, че въпросът за изтеглянето трябва да бъде част от по-широки преговори, свързани с Украйна.

Икономическа и демографска картина

Приднестровието е в дълбока икономическа и енергийна криза и живее в почти пълна геополитическа изолация. Официалните оценки дават население между 360 000 и 460 000 души, но независими наблюдатели смятат, че вследствие на масова емиграция реалният брой е под 300 000.

Етническият разпределение е почти равно между основните групи: руснаци около 29.1%, молдовци/румънци около 28.6%, украинци близо 22.9%. Малцинствата включват близо 2.4% българи (концентрирани главно в с. Паркани), гагаузи (1.1%), беларуси и германци. Още около 14% предпочитат да не декларират националност или се определят като „приднестровци“. В същото време руският език доминира в публичния, политическия и икономическия живот.

Икономически шокове и загуба на транзитни връзки

Регионът бе свикнал на безплатен руски газ и тясна връзка с Москва, но прекратяването на транзита през Украйна и войната в съседство промениха всичко. БВП на Приднестровието регистрира спад от около 18%, а индустриалното производство — спад от 30%.

Затварянето на източната граница от украинските сили прекъсна физическата връзка между Тираспол и Русия и направи ротацията на контингента (приблизително 1 500 души) практически невъзможна.

Административни промени и търговска ориентация

Кишинев премахна дългогодишните митнически и данъчни облекчения за предприятията от Приднестровието, което принуди фирмите да се регистрират и да плащат такси в Молдова. В резултат над 80% от износа на приднестровските предприятия вече е насочен към пазарите на ЕС — предимно Румъния, Полша и Италия — вместо към Русия.

Гражданство, мобилност и прагматизъм

Повече от 300 000 жители на Приднестровието притежават молдовско гражданство — ход, продиктуван от прагматични съображения за пътуване, работа и търговия с ЕС. Местните виждат социално-икономическата си перспектива в по-тесни връзки с Кишинев и Брюксел, а не в идеологическа конфронтация.

Младежите масово избират молдовски университети заради признатите дипломи и по-добри възможности. Заплатите и пенсиите в Молдова са значително по-високи — понякога около двойно — което допълнително насочва обществените нагласи към по-тясна интеграция.

Отношение към военната ескалация

Независимо от проруската реторика на политическото ръководство в Тираспол, повечето жители — включително етнически руснаци и украинци — не желаят регионът да бъде привлечен в военния конфликт в Украйна. Опитите за мобилизация или провокации от по-радикални проруски елементи срещат предимно пасивна съпротива.

Извод

Макар Приднестровието да запазва визуален „съветски“ отпечатък, реалните стремежи на населението са насочени към изход от изолацията и бедността през по-стабилни икономически връзки. Това прави всяко евентуално изтегляне на руските сили по-скоро въпрос, зависещ от политически и преговорни резултати, отколкото от едностранни хипотези.