Георги Ангелов: Отстъплението на ОПЕК променя геометрията на нефтения пазар — на прага на нова ценова битка
Как оттеглянето на ОАЕ разклаща ОПЕК и пазара на петрол
Според коментар на Георги Ангелов във Facebook, решението на Обединените арабски емирства да се дистанцират от картела променя баланса на силите в международния петролен пазар и може да донесе позитиви за потребителите — но те ще се усетят напълно едва след разрешаване на иранската криза и повторното отваряне на протока Ормуз.
Защо излизането на ОАЕ е критично
Абу Даби разполага с доказани запаси от около 113 милиарда барела нефт, което поставя страната сред водещите производители в света — на шесто място, пред Русия и САЩ по този показател. По приходи от нефтен експорт ОАЕ са четвърти в света и имат потенциал да скочат до второ място, но в рамките на ОПЕК техният производствен капацитет беше ограничаван.
След като ОАЕ се дистанцират от картела, Абу Даби би могло рязко да увеличи добива — при условие че судовите маршрути, включително Ормуз, бъдат възстановени и сигурността в региона се подобри.
Ерозия на влиянието на картела
Исторически ОПЕК е държал значителна част от световното производство: през 1973 г. картелът контролира над 50% от доставките. Тази тежест обаче намалява постепенно — до около 34% през 2024 г. и, с излизането на ОАЕ, се очаква да падне под 30%. По-слабото пазарно присъствие намалява възможностите на картела да диктува дългосрочно цените.
Уроци от миналото: защо контролът има значение
Кратък исторически преглед показва как концентрацията на предлагането влияе на цените: през първия петролен шок от 1973 г. цените на петрола скочиха с около 300% заради арабското ембарго; въпреки че ембаргото бе временно, ценовите нива не се върнаха на предишните си стойности, защото картелът поддържаше по-високи цени.
Когато ОПЕК е консолидиран, картелът може да поддържа завишени цени с години. Обратното — при вътрешни разногласия или засилена външна конкуренция, исторически Саудитска Арабия е инициатор на ценови „войни“, за да възстанови контрол: примери за това има в средата на 80-те години, през 2014–2016 г. (конфронтация между Саудитска Арабия и нарастващото американско производство) и през пролетта на 2020 г. (срещу Русия).
Какво следва
Много анализатори смятат, че след края на иранската криза и скъсването на единния фронт в картела вероятно ще видим нов епизод на ценови съперничества — този път между Саудитска Арабия и Абу Даби. Някои наблюдатели дори приветстват перспективата за по-ниски цени и се надяват процесът да се развие по-бързо.
Коментарите на Ангелов поставят акцент върху това, че краткосрочните политически събития могат да предизвикат значителни промени в глобалните доставки и цени — ефекти, които ще станат ясно видими след стабилизиране на ситуацията в региона.
