16 март 1978 — катастрофата на ТУ-134, която отне 73 живота

Кратка справка за катастрофата

На 16 март 1978 г. пътнически самолет Туполев ТУ-134, извършващ редовен полет София–Варшава, се разбива в 13:52 ч. В района на коритото на река Бриша, между селата Габаре, Тлачене и Върбица, машината напълно се разпада и загиват всички на борда.

Брой и състав на загиналите

Жертвите са общо 73-ма души: 7-членно екипаж и 66 пасажери. Сред тях са 27 български и 39 полски граждани. В загубите влизат треньорката на националния тим по художествена гимнастика Жулиета Шишманова и нейните възпитанички, пианистката Снежана Михайлова, юношеският отбор по футбол на България, министърът на културата на Полша Януш Вилхелми, членове на полска правителствена делегация и юношеският баскетболен отбор на Полша.

Хронология на полета и момента на падането

Според наличните данни, самолетът достига височина около 4 900 метра, когато внезапно изпълнява силно маневриране и започва да се снишава с много висока скорост. Наземните диспечери проследяват необичайни промени в курса: първо ляв завой към запад (курс 270°), след което след около 25 км машината отклонява надясно към север и изчезва от радиолокационните монитори. По-късно е установено, че регистрационният номер LZ-TUB е паднал в района на с. Тлачене в 13:52 ч.

На мястото на трагедията — свидетелства и находки

Членове на специалната правителствена комисия и експерти, изпратени на мястото, описват сцени на нечувана разрушителност. Патологът доц. д-р Йордан Калчев припомня, че телата са били силно фрагментирани: намерени са предимно кости, най-големият откъс — около 17 кг от тазовата област, не е позволявал да се установи полът. Меки тъкани и мускули почти не са били откритими — те са били разпръснати на много дребни частици.

Тогавашният кмет на Тлачене Ненчо Цонев споделя, че останките от самолета са били „колкото кутрето“ — машинията буквално се е разпаднала на хиляди парчета. Часовници, монети и други предмети били смлени до малки фрагменти. Екипите претърсвали района сантиметър по сантиметър в търсене на черната кутия, но тя не била открита; на мястото не се установявали следи от пожар. По данни от разследването резервоарът бил пълен — около 11.5 тона керосин — а скоростта при удара е оценена на около 850 км/ч.

Разследване и версии

Причините за катастрофата остават нееднозначни и до днес — официална, категорична версия, която да обясни всичко, липсва. По време на годините след събитието са циркулирали различни хипотези, включително и твърдения за умишлено предизвикан инцидент с цел унищожаване на елита на художествената гимнастика, но те не са доказани публично.

Паметник и почит

През 1979 г., в близост до мястото на катастрофата, със средства на близки и роднини на загиналите и с помощта на авиокомпанията БГА „Балкан“, е издигнат паметник в памет на жертвите. Това е единственият в страната монумент, посветен на жертви на самолетна катастрофа в мирно време. Паметникът е от полиран гранит, височина около 3 метра, а лицата на всички загинали са изписани върху различните страни на монумента — екипажа и имената на българските и полските жертви. При откриването паметникът е бил ограден с метална ограда и достъпът до него се е осъществявал през малка вратичка по тротоарни плочки.

Наследство

Катастрофата на 16 март 1978 г. остава едно от най-тежките събития в историята на българската гражданска авиация — не само заради бройката на загиналите, но и заради загубата на млади таланти и спортни надежди. В паметта на общностите около мястото на падането и в спомените на семействата, загубата продължава да се усеща и след десетилетия.