Защо конфликтът с Иран е стратегическа грешка с далеч по-широки последици от инвазията в Ирак

Кой отправя твърдението?

Анализът е на Иво Даалдер, бивш посланик на САЩ в НАТО и старши сътрудник в Центъра „Белфер“ към Харвардския университет, публикуван в Politico. Той твърди, че решението на американската администрация да се включи във военен сблъсък с Иран — в съюз с Израел — носи по-дълбоки и по-опасни стратегически последици от инвазията в Ирак през 2003 г.

Прилики, които подвеждат

И в двата случая управляващият режим бе смятан за бързо сменяем: идеята бе, че чрез военна сила ще бъде свален врагът и на негово място ще възникне по-умерено управление. Но ключовото различие е в очакванията за необходимия инструментариум. При Ирак през 2003 г. Вашингтон ясно осъзнаваше, че за да настъпи устойчив режимен провал, са нужни сухопътни операции. При сегашните събития около Иран обаче залогът бе поставен предимно върху въздушната мощ — и това оказа съвсем различен резултат.

Защо Иран не падна — и какво следва от това

Въпреки че Израел уби редица висши политически и военни фигури в Техеран, ръководството не бе демонтирано. Както констатираха представители на американското разузнаване, държавният механизъм функционира и вместо да се разпадне, режимът концентрира усилията си върху отмъщение и максимално увреждане на интересите на САЩ и техните съюзници.

Икономическите последици — прекъсване на енергийните потоци

Ирански дронове и ракети поразиха обекти в Израел и страните от Персийския залив, атакуваха ключова енергийна инфраструктура и фактически затвориха Ормузкия проток — през който преминава около една пета от световния износ на петрол и газ. Вследствие на това световните доставки претърпяха рязък шок, който според анализите е по-силен от икономическите вреди, нанесени от войната в Ирак.

Съюзите и доверието

Режимът на Буш макар и да срещна съпротива от някои европейски съюзници, отдели усилия да търси подкрепа и легитимност. Действията, свързани с удара срещу Иран, според Даалдер обаче бяха предприети без адекватно информиране или координация с ключови партньори. Това разрушава дълготрайното усещане за надеждност и поставя съюзниците в труден избор относно тяхната икономическа и сигурностна защита.

Големият геополитически контекст

Когато САЩ нахлуха в Ирак, Русия и Китай не бяха в позицията, в която се намират днес. Сега Кремъл е по-възстановен и по-военизиращ се, а Пекин е силен икономически конкурент. Конфликтът с Иран подпомага целите и на двете столици: Русия печели от повишените цени на енергоресурсите, а Китай наблюдава преразпределение на американските сили — от Индо-Тихоокеанския регион към Близкия изток — което освобождава пространство за разширяване на влияние.

Краткосрочни и дългосрочни печеливши

В краткосрочен план международният печеливш е Русия: по-високите цени на петрола означават допълнителни приходи за Москвa, които могат да финансират военната ѝ кампания. В дългосрочен план Китай се ползва от пренасочването на американските ресурси и ускореното си икономическо адаптиране към алтернативни енергийни решения и сътрудничество с енергоизносители.

Заключение

Докато и преди, и сега военното решение бе подпомогнато от увереност в американската мощ, условията днес са коренно различни. Грешката при конфронтацията с Иран, според Даалдер, не е просто повторение на иракския провал — тя има потенциала да отслаби дълбоко позициите на САЩ в света, да ерозира доверието на съюзниците и да ускори геополитическите смени в полза на Русия и Китай.