Тромбофилия: как да я разпознаем и предотвратим тежки усложнения

Защо трябва да говорим за тромбофилията

Тромбофилията остава подрастваща тема в общественото здраве, въпреки че може да доведе до тежки състояния като дълбока венозна тромбоза, белодробна емболия, инсулт или инфаркт. Често първият сигнал е внезапен тромботичен инцидент, затова ранното разпознаване и адекватната профилактика са от жизнена важност. Коментар по темата дава д-р Ирина Колева, медицински онколог в КОЦ – Пловдив.

Какво представлява състоянието

Става дума за дисбаланс в процесите на съсирване и разтваряне на кръвните съсиреци в полза на по-лесно образуване на тромби (хиперкоагулация). Това повишава риска предимно за венозни, а в по-рядко срещани случаи и за артериални тромбози. Много пациенти са без оплаквания до първия сериозен епизод, което обяснява защо рискът често остава недооценен.

Вродена срещу придобита форма

Различаваме две основни групи:

• Вродена – резултат от наследствени генетични промени (напр. мутация Factor V Leiden, протромбинова мутация или дефицити на антитромбин, протеин C и протеин S).
• Придобита – развива се по време на живота, като типичен пример е антифосфолипидният синдром; свързана е и с определени заболявания, бременност, хормонална терапия или хронично възпаление.

Кои са най-рисковите групи

По-висока вероятност за тромбоза имат:

• лица с фамилна анамнеза за тромбози;
• хора с предишен тромботичен инцидент;
• бременни жени;
• жени, приемащи естроген-съдържащи контрацептиви или хормонална терапия;
• онкологични пациенти;
• пациенти след големи операции или при продължително обездвижване.

Кога тромбозата подсказва скрит рак

Особено тревожни са т.нар. непровокирани венозни тромбоемболии — когато тромбозата възникне без очевиден причинител (операция, травма, обездвижване). В такива случаи има повишен риск за откриване на скрито злокачествено заболяване през следващите 6–12 месеца и понякога тромбозата е първата клинична проява на онкологичен процес.

Защо раковите заболявания повишават съсирването

Туморните клетки могат да активират коагулационната система чрез отделяне на прокоагулантни фактори, възпалителни медиатори и взаимодействие със съдовия ендотел и тромбоцитите. Някои тумори — например панкреасен, белодробен, стомашен, мозъчен, яйчников и колоректален карцином, както и някои хематологични злокачествени заболявания — са по-често свързвани с повишен тромботичен риск.

Най-опасните усложнения

• дълбока венозна тромбоза (ДВТ);
• белодробна емболия (представлява най-фаталната заплаха);
• исхемичен инсулт;
• миокарден инфаркт;
• рецидивиращи тромботични епизоди и посттромботичен синдром;
• хронична тромбоемболична пулмонална хипертония.

Защо бременността, операциите и обездвижването са рискови

Бременността естествено повишава коагулационния потенциал като защитен механизъм срещу кръвозагуба при раждане. Хирургичните интервенции причиняват тъканно увреждане и временно активиране на коагулацията. Продължителното обездвижване забавя венозния поток и улеснява формирането на тромби. При наличие на подлежаща тромбофилия тези фактори значително увеличават риска от тромбоза.

Как се диагностицира и кога да се изследваме

Клиничната оценка на риска е отправна точка. Изследвания за тромбофилия не са необходими за всеки пациент и трябва да бъдат направени целенасочено — например при млади пациенти с тромбоза, при рецидиви, при необичайни локализации на тромбозата или при силна фамилна обремененост. Решението за лабораторни тестове и генетичен скрининг се взема индивидуално и в клиничен контекст.

Практически съвети за намаляване на риска

Пациентите могат да намалят вероятността за тромботични събития чрез:

• редовна физическа активност и избягване на дълго обездвижване;
• адекватна хидратация и контрол на телесното тегло;
• спиране на тютюнопушенето;
• внимателно използване на хормонални препарати след консултация с лекар;
• стриктно спазване на препоръчаната антитромботична профилактика при операции, бременност или онкологично лечение.

Информираността и ранната оценка на риска позволяват навременни мерки и значително намаляват опасността от сериозни усложнения.

Източник: интервю с д-р Ирина Колева, медицински онколог в КОЦ – Пловдив.