Вербовка в чужбина: как уязвими хора се оказват на фронта в Украйна

Русия привлича млади мъже от отдалечени и икономически затруднени държави с обещания за работа и заплати. Някои от кандидатите разбират в какво се въвличат, но много други биват подведени и изпратени на бойните полета в Украйна, където често стават „пушечно месо“.

Причини и обещания

За хора от региони с бедност и кризи предложенията за доходи в чужбина изглеждат като спасителна опция. На тези кандидати им се обещават заплати, работа в мирни отрасли или дори възможност за миграция към трети страни. В действителност обаче в много случаи договорите водят до служба в руската армия и участие в бойни операции.

Разкази от Куба, Кения и Бангладеш

Куба: Йоан и обещаните 2 000 долара

Йоан Вионди Мендоса тръгва за Русия през септември 2023 г., след като му обещават месечни приходи в размер на 2 000 долара — сума, нечувана за кубинските стандарти, където средната заплата е около 20 долара. Брат му Майкъл Дуро от Кентъки разказва, че посредници са поискали от Йоан да подпише договор с руските сили. По-късно Майкъл го вижда на снимка — облечен в униформа, сред сняг до гърдите с автомат „Калашников“. Опитът за дезертьорство се оказва невъзможен: той е в чужда държава, без паспорт и подкрепа, а след период на взаимни разговори връзката внезапно спира.

Кения: Оскар, непотвърденият край

Оскар Кагола Мутока, бивш военнослужещ от Кения, заминава за Русия през 2025 г. Според баща му Чарлз Мутока синът е заминал, след като е заявил, че е намерил работа в страната. Единствената снимка, която семейството получава, го показва в руска военна униформа. Няколко седмици по-късно Оскар е съобщен за мъртъв чрез неофициални канали. Тялото не е върнато — семейството чака месеци, а след това провежда символично погребение без останки. Бащата остава с въпроса дали синът му е бил погребан или тялото е заровено някъде в Русия.

Бангладеш: Арман и животът след фронта

Арман Мондол тръгва след като семейството му е взело заеми и продава земя, за да плати на посредник. Той пътува с туристическа виза и му обещават работа в хранителната промишленост. Вместо това е принуден да подпише военен договор и е изпращан в първите линии: „Отнасяха се много зле с нас. Ние винаги бяхме на фронта, докато те оставаха в тила. Използваха ни като човешки щитове“, разказва Арман. При една мисия автомобилът им минава през мина — оцеляват само двама, а по-късно дрон го ранява отново. Върнал се в родното село с увреждания, без адекватна подкрепа и с месечни лекарства, които струват между 65 и 75 долара — сума, която не може да покрие сам.

Системен характер на вербовката

Иля Нузов от Международната федерация за правата на човека описва процеса като „глобална система на вербуване с измама“ — целяща лица, уязвими икономически, социално или правно, и експлоатираща ги за военни нужди. Методите варират от примамване с обещания до открита принуда и манипулация.

Официални версии и международна реакция

Руският външен министър Сергей Лавров нарича чуждестранните бойци „доброволци“ и твърди, че участието им било съобразено с руското законодателство. Кореспонденцията на медии с руската държава за допълнителни уточнения остава без отговор. Някои доклади посочват, че през определени периоди Русия е временно спряла набирането от някои „приятелски“ държави, но успоредно е разширявала вербовката в други региони.

Украинските разузнавателни служби оценяват броя на чуждестранните бойци на страната на Русия на над 27 000, като мнозинството идват от Централна Азия, но има и хора от Латинска Америка, Африка и Югоизточна Азия.

Отзвук в общностите и последици

В селските общности, хиляди километри от бойните полета, губят се животи, семейства са разкъсани и остават с финансови и емоционални тежести. „Каква е тази война? Какво общо има тя с нас? Оставете Африка на мира“, казва Чарлз Мутока, чийто син загива в Русия — израз на гняв и безпомощност, споделен от близки на много други засегнати семейства.

Кой плаща цената?

Историите на Йоан, Оскар и Арман демонстрират как уязвимостите на хора от по-бедни държави се използват за военни цели, а обещанията за спасение и доходи често водят до трайни последици: смърт, травми и лишаване от бъдеще. Международната общност продължава да следи и критикува тези практики, докато семействата остават в очакване на отговори и справедливост.

Автор: Анастасия Клайн