Разкритие в Грузия: бебета отнемани и продавани чрез мрежа за трафик

Панайтис Сурукли е израснал в Кипър, но едва наскоро той и семейството му разбраха, че младият мъж е бил жертва на организирана схема за трафик на деца в Грузия. Според разследванията Панайтис е бил обявен за мъртъв след раждането, след което е продаден и осиновен в чужбина. „Разбрахме, че съм бил откраднат и незаконно осиновен. Това бе шок за всички ни“, споделя 22‑годишният пред ДВ.

Пътувания и упорито издирване

Оттогава Панайтис редовно посещава Грузия, в опит да намери биологичните си родители. В издирването му помага организацията „Ведзеб“ (в превод от грузински — „търся“). На летището в Кутаиси го посреща Мая — доброволка на организацията, която го съпровожда в разпитите и проверките.

Първоначално младият мъж вярвал, че осиновяването е било легално и просто искал да провери за братя и сестри. Когато представил документите си в грузинското посолство в Кипър, служители му казали, че те са фалшифицирани. Това потвърждава подозрението, че зад осиновяването стои престъпна мрежа.

Произходът на схемите

Случаят с Панайтис е един от многото, които разтърсиха обществото в Грузия. Организацията „Ведзеб“, създадена преди около пет години от журналистката Тамуна Мусеридзе, извади на бял свят множество подобни истории. Мусеридзе започва инициативата след собствени опити да открие родителите си и среща в интернет десетки осиновени хора, които безуспешно търсят своя произход.

Според Мусеридзе корените на трафика водят още от епохата след разпада на СССР. Тя твърди, че схемите са били нерядко подплатени с участието на високопоставени лица: „След 1993 г. започват да продават бебета и в чужбина. Невъзможно е да продадеш дете без верига от документи и услуги — визи, самолетни билети, нотариални заверки, адвокати, съдии, разрешения от министерства“, пояснява журналистката. По думите ѝ част от замесените все още заемат държавни позиции и не желаят истината да изплува наяве.

Механизмът на измамата

Едно от местата, посочвани като участник в схемата, е болницата в град Гори. Там, според разследванията на „Ведзеб“, на родилки е било казвано, че бебето е болно и трябва да бъде преместено за лечение. След това на родителите съобщавали, че детето е починало и е погребано в гробище, свързано с другата болница — гробище, което обаче доказано не съществува.

От „Ведзеб“ предполагат, че хиляди деца са били обявявани за умрели в грузински болници и после са били продавани за осиновяване извън страната. Неофициални оценки на организацията говорят за най‑малко 100 000 подобни случая.

Надежда, разочарования и ДНК

Издирването не е лесно: Панайтис описва многократни разочарования, при които след обещаващи следи все се връща в изходна точка. Въпреки това той не губи надежда — прави ДНК‑тестове и вярва, че в крайна сметка те ще го отведат до биологичните му родители.

Организации като „Ведзеб“ продължават да събират свидетелства и да натискат за официални разследвания, опитвайки се да съберат доказателства и да разкрият обхвата на мрежите за трафик на деца.

Автор: Александър Щенцел