Напусна ни Санда Стратулат‑Протич — творецът на емблематичните опаковки от детството ни

На 89 години почина художничката и графичният дизайнер Санда Стратулат‑Протич

Новината за смъртта ѝ бе споделена от режисьора, аниматора и плакатиста Теодор Ушев в профила му във Facebook, позовавайки се на съобщение от семейството. БТА съобщава, че Санда Стратулат‑Протич е починала на 18 май на 89-годишна възраст.

Кой беше тя

Родена в Букурещ в семейство на румънски интелектуалци, музиканти и артисти, тя завършва Академията за изящни изкуства в родния си град. В началото на кариерата си се утвърждава в областта на мозайката и стенописната живопис, но след срещата си с проф. д-р Михаил Протич се установява в София.

Професионалното ѝ предизвикателство в България

В контекста на доминиращия по онова време социалистически реализъм нейният стил е определян като „прекалено формалистичен и декоративен“ за официалната стенописна доктрина. Жените почти не са допускани до монументалната живопис, а критиките и ограниченията принуждават Санда да насочи таланта си към приложната графика и дизайна на опаковки — дейности, считани за непристижни от тогавашната художествена институция.

Опаковките, които всички помним

Въпреки това нейният нетрадиционен подход бързо намира почитатели и внася цвят в сивата и еднообразна среда на тогавашния промишлен дизайн. Сред най-популярните ѝ творения са опаковките и знаците за хранителната промишленост, сред които дъвките „Идеал“, шоколадите „Кума Лиса“, бисквитите „Детска радост“, „Златна есен“, „Зрънчо“, както и етикети и пакети за различни хранителни продукти.

Защо нейната работа е значима

Целта ѝ била да направи опаковките по‑естетични и привлекателни и да внесе радост и цвят в иначе мрачните, полупразни магазини. Тя работила денонощно над ръчно рисувани „цветоотделки“, прекарвала нощи в тъмната фотографска стая и успявала да извлече модерна естетика дори от остарели печатни машини и евтини, дефектни мастила.

Спомени и признание

Теодор Ушев описва Санда като „най-добрия, сърдечен, всеотдаен и добър човек“, от когото самият той е научил много за графичния дизайн. Според него, ако в опаковките от онова време има цвят и радост, това е благодарение на труда и таланта на Сандуца — така я наричали най‑близките ѝ.

Нейното творчество остава част от визуалната памет на поколения — малки детайли, които са правили ежедневието по-цветно и по-приятно в епоха на ограничения и стандартизация.