Йозеф Менгеле: животът, експериментите и бягството на „Ангела на смъртта“

Лидия Максимович помни преди всичко ботушите му. “Не помня лицето му. Когато чувах стъпките му, се скривах под леглото, свивах се и затварях очи — мислех, че няма да ме намери,” разказва тя. Лидия е едва на три години, когато през декември 1943 г. германците депортират семейството ѝ от околностите на Минск в Беларус в концентрационния лагер Аушвиц.

Ранни години и обучение

Йозеф Менгеле е роден на 16 март 1911 г. в Гюнцбург, Южна Германия, в семейството на предприемачи — Карл и Валбурга Менгеле. Следва медицина и антропология, а по-късно работи в Института за генетика и расова чистота във Франкфурт. През лятото на 1940 г. доброволно постъпва във войските на СС.

Назначение в Аушвиц и селекцията на хора

През 1943 г., на 32-годишна възраст, Менгеле е изпратен в лагерa Аушвиц, където става един от лекарите, отговарящи за селекцията на пристигащите. Особено внимание той обръща на деца — най-вече близнаци и малки деца с изоставане в растежа. Концлагеристите му дават прякора “Ангел на смъртта”.

Опити върху деца

Менгеле провежда системни и брутални експерименти с малолетни. Сред описаните практики са инжектиране на багрилни вещества с цел промяна на цвета на очите, опериране без упойка и заразяване с туберкулоза и петнист тиф. Много от децата умират по време на тези опити, други са убити умишлено. Малката Лидия е подложена на многобройни ваксинационни инжекции и пада в безсъзнание, докато майка ѝ я открива случайно в детската барака.

Психологически профил

Историкът Зденек Зофка описва Менгеле не толкова като патологичен садист или верски фанатик, колкото като човек, подвластен на „безграничен цинизъм“ — склонен да третира живите като „вече мъртъв материал“ или „морски свинчета“ за лаборантски експерименти.

Бягството и скриването

В началото на януари 1945 г., малко преди Червената армия да стигне до Аушвиц, Менгеле успява да избяга на Запад и се укрива под фалшива самоличност в района на родния Гюнцбург. През 1949 г. напуска Европа и се установява в Южна Америка. В Бразилия умира през 1979 г. — получава инсулт, докато плува; смъртта му е прикривана от семейството до 1985 г., когато истината излиза наяве.

Роля на семейството и следвоенният им живот

Семейството на Менгеле разполага с влияние и връзки. Баща му Карл ръководи фабрика за селскостопански машини и през 1933 г. става член на Националсоциалистическата германска работническа партия. След Втората световна война той заема обществени позиции — общински съветник, заместник-кмет и почетен гражданин на Гюнцбург от 1952 г., а улица в града носи неговото име. По-късно фабриката е поета от брат му Алоис и в крайна сметка фалира.

През 2009 г. племенникът Дитер Менгеле учредява социална фондация, която е дарила над 250 000 евро за благотворителни проекти. Въпреки това семейството избягва инициативи и публични ангажименти, свързани с възпоменание на жертвите на Йозеф Менгеле.

Оцеляване и възпоменание

На 27 януари 1945 г. Червената армия освобождава Аушвиц. Лидия оцелява и разказва, че в детската барака са останали около 160 деца на възраст между 2 и 16 години. Само в този лагер според архивни данни са загинали стотици хиляди деца — приблизително 200 000, припомнят оцелелите свидетелства.

След войната Лидия е осиновена от полско семейство, а майка ѝ дълго е смятана за мъртва — двете се намират отново години по-късно. Историите на оцелелите продължават да напомнят за жестокостите и необходимостта от историческа памет.

Бележка: Този текст обобщава известни факти за дейността и бягството на Йозеф Менгеле и съдържа свидетелски разкази, които илюстрират човешкия опит зад историческите данни.