Христо Проданов: първият българин на Еверест — триумф и трагедия

20 април 1984 г.: връх, записан в историята на българския алпинизъм

На 20 април 1984 г. в 18:15 ч. Христо Проданов достига върха на Еверест и остава в историята като първият български алпинист, изкачил най-високата планина на Земята. Посмъртно той е удостоен с орден “Герой на Народна Република България”.

Как беше постигнато изкачването

Проданов атакува върха сам, без кислороден апарат, по най-трудния и дълъг маршрут — западния гребен (непалският склон), известен още като “Жестокия път”. Той изкачва от базовия лагер за 33 дни — рекорд за този маршрут. Освен че е първият българин на върха, той става и първият човек, изкачил Еверест през април (обикновено прекалено рано за атаки), както и четвъртият, достигнал самостоятелно върха.

Моментът на върха

“Аз съм на върха, на върха съм — Христо!”

Спомените от радиопредаването описват въодушевлението в базовия лагер: разбирателните възгласи, изпълнените с радост ръце и хора — български алпинисти, шерпи и индийски участници в експедицията. Възторгът е съпроводен с кратки отчети от самия Проданов: на върха е имало само малка пирамида от четири съветски кислородни бутилки и съветското знаме; камерата не е била сигурна дали работи, затова снимането е било преустановено.

Остава твърде дълго и започва срутването

Проданов остава на върха около 33 минути. От разговорите по радиостанцията става ясно, че е забравил българското знаме в раница по склона, че не знае какво да прави с камерата (оставена на върха) и че сигналните ракети не работят. Той се опитва да откъсне парче от съветското знаме: “Мъча се да отвържа знамето и да го взема със себе си, но не мога. Има тук едно малко парченце, ще взема него”, казва той.

Трагичното връщане

Спускането по същия опасен маршрут се превръща в една от най-големите трагедии в българския спорт. Проданов е принуден да пренощува на открито в т.нар. “Зона на смъртта” без спален чувал и палатка — вече е тъмно и безопасното слизане е невъзможно. На 21/22 април той умира на около 8700 м близо до т.нар. Сива кула.

Радиосъобщения до него: “Ице, ти си голям мъж, не заспивай! Ти си българин! Всичко е окей, към тебе тичат хора. Моля те, не заспивай!” — опит на радиста да го държи буден до идването на подкрепа.

Думите преди върха

Преди изкачването Проданов заявява: “Най-огромното ми желание е нашата експедиция да завърши успешно, да завърши успешно не само с изкачване на кой да е от нашите алпинисти, но всички живи и здрави да се върнем в България. Това ще бъде най-големият ми успех, всичко останало е пепел.” Иронията на съдбата е, че именно той не се завръща жив.

Последващи български изкачвания и други трагедии

Две седмици след трагедията, на 8 май 1984 г., върхът е достигнат от Иван Вълчев и Методи Савов; ден по-късно Кирил Досков и Николай Петков също стъпват на Еверест. Това оставя до днес последното успешно изкачване по Западния гребен.

• 1997 г. — Дойчин Василев достига върха.
• 2004 г. — Петко Тотев, Дойчин Боянов и Николай Петков (второ изкачване за него). Тогава Христо Христов също стига до върха, но загива по обратния път.
• 2009 г. — Петя и Камен Колчеви стават последните до момента българи, изкачили Еверест.

В списъка на загиналите българи под върха фигурират още имена: три дни след смъртта на Христо Христов загубва живота си и Мариана Масларова.

Наследство

Историята на Христо Проданов е разказ за изключителна смелост, амбиция и голяма човешка жертва. Неговото име остава символ на българския алпинизъм — с моменти на триумф и с тежка, непреходна тъга.