Падението на Константинопол: 13 април 1204 и раждането на Латинската империя

Кратък преглед

На 13 април 1204 г. кръстоносните войски от Четвъртия кръстоносен поход превземат Константинопол, събитие което преобръща Балканите и води до създаването на Латинската империя. Първоначалната цел на похода — освобождаване на Божия гроб — бива засенчена от политически и финансови сделки, които отклоняват армията към столицата на Византия.

Отвличане от първоначалната мисия: Венеция и дълговете

Венеция се задължава да превози армия от около 33 500 кръстоносци и 4 500 коня срещу заплащане и услуги. Дожът Енрико Дандоло изисква 85 000 сребърни марки, но кръстоносците разполагат само с около 51 000. За да попълнят сумата, венецианците настояват за атака срещу важния далматински пристанищен град Зара (дн. Задар). След завладяването на Зара походът поема към Константинопол, подмамен от обещания за подкрепа от отстранения византийски принц Алексий.

Вътрешна криза във Византия и самият завой към столицата

Алексий обещава възстановяване и плащане за помощта, но не успява да събере средствата. Това отвръща вниманието на западните рицари срещу него; императорът бяга в Никея. Опитите за избор на нов владетел се провалят: на 13 април двамата братя Ласкариди се укрепват в Азия, а патриархът търси убежище в Тракия. В града остават значими представители на аристокрацията — между тях Агнес, сестра на краля на Франция (бивша съпруга на Андроник I Комнин), и Мария, дъщеря на унгарския крал Белa III (бивша съпруга на Исак II Ангел) — и те са запазени живи от кръстоносците.

Грабежът и международната реакция

Въпреки клетвите си, латинските войници се отдават на масивни плячкосвания. Ограбването на имперската столица остава един от най-позорните епизоди в средновековна Европа и задълбочава антагонизма между латинци и гърци. Папа Инокентий III изразява остро възмущение от поведението на кръстоносците, а събитията подсилват схизматичните настроения между Рим и Константинопол.

Разпределение на завладяните територии

Още през март 1204 г. в лагера на кръстоносците се обсъжда разпределението на земите. Основните решения включват:

• Избор на император: венецианците и кръстоносците назначават 12 електори (по 6 от всяка страна).
• Кандидатите: Бонифас дьо Монфера и Бодуен дьо Фландрия. След дебати и влияние от страна на дожа Дандоло, изборът пада върху Бодуен, а другият претендент се съгласява да стане васал.
• Териториално разпределение: частите на империята са разделени на 24 владения — 12 за кръстоносците и 12 за венецианците, според размера на армията и имперския кадастър.
• Награди и домени: Бонифас получава земи от двете страни на проливите и град Солун; Бодуен се обявява за император; граф Луи получава Никея (Мала Азия), а граф Рение дьо Три — дукството Филипопол (Пловдив).
• Управленческа реорганизация: дворцовите длъжности се разпределят по западен образец (конетабъл, маршал и др.), а бароните щедро раздават крепости на ордените из цяла Византия.

Раждането на Латинската империя

След падането на града и окупацията на териториите в Тракия и Мала Азия е формирана т.нар. Латинска империя — нов политически субект, създаден въз основа на договор между кръстоносците и Венеция. Изборът на император, провеждан от 12 електора, поставя началото на латинско владичество в бившата византийска столица, което променя политическата карта на Източното Средиземноморие за десетилетия напред.

Късни последици

Падането на Константинопол през 1204 г. има дълготрайни последици: отслабване на византийската държава, увеличаване на антагонизма между латинци и гърци и отсрочено възстановяване на византийската власт в някои райони. Историците често разглеждат 1204 г. като ключова дата, в която схизмата между Изтока и Запада се задълбочава отново под натиска на политически и военни действия.