16 май 1915: Антантата търси България като съюзник

Дипломатическата оферта от 16 май 1915 г.

На 16 май 1915 г. Антантата отправя към България първа нота, в която предлага участие в нападение срещу Османската империя и завземането на Източна Тракия до Мидия–Енос. В замяна съюзниците обещават след войната да подкрепят претенциите на България за т.нар. „безспорна зона“ във Вардарска Македония и да съдействат за придобиването на Кавала и Южна Добруджа.

Исторически контекст: неизпълнените договори и балканските рани

Понятието „безспорна зона“ идва от тайното приложение към българо-сръбския договор от 29 февруари 1912 г. Според него зоната обхваща територията на изток от линията Крива паланка – село Гъбовци на Охридското езеро. По време на Балканската война (1912–1913) основна част от тази област попада под контрол на сръбската армия, а след войната Белград отказва да върне тези територии на България. Този отказ задълбочава враждебността между двете държави и е сред причините за Междусъюзническата война през 1913 г.

Вътрешна ситуация и неутралитет в началото на Първата световна война

В началото на глобалния конфликт България все още се възстановява от поражението в Междусъюзническата война. Цар Фердинанд I и кабинетът на д-р Велчо Радославов обявяват официална неутралност спрямо двете воюващи коалиции, но в политическите среди стават видими симпатии към страните от Тройния съюз.

Политическите нагласи в обществото

Обществените нагласи са разнородни и решението за страната се оказва предмет на ожесточен дебат:

• Мнозинството от народа, представено от земеделци, радикали и широки социалисти, е против влизане във войната.
• Тесните социалисти предлагат идеята за балканска федерация като път към решение на националния въпрос.
• Демократи, народняци и прогресивни либерали симпатизират към Антантата и подкрепят идеята за участие на страната на нейна страна.
• По-малка група — привърженици на радослависткия кръг, част от стамболовистите и тончевистите — подкрепя съюз с Австро-Унгария и Германия.

Тайни дипломатически ходове и накланяне към Централните сили

Възползвайки се от разширените правомощия, дадени от конституционната промяна през 1911 г., царят започва тайни преговори с Виена и Берлин. Тези контакти и отклоняването на предложенията от Антантата подготвят почвата за сключване на официални споразумения с Централните сили.

Решението от 24 август 1915 г.

На 24 август 1915 г. е подписан българо-германски договор и тайна спогодба, подкрепени от военна конвенция между Германия, Австро-Унгария и България. Според тях България поема ангажимент за военна намеса, а в замяна получава обещания за връщане на територии, отнети ѝ след Междусъюзническата война. В същия ден е сключена и отделна спогодба с Османската империя, уреждаща корекция на границата по долното течение на река Марица.

Последици

Предложенията от пролетта и лятото на 1915 г. и по-нататъшните тайни споразумения показват колко драматично бе позиционирането на България в международната геополитика през периода. В крайна сметка решенията за съюзи и териториални компенсации ще определят участието на страната в Първата световна война и ще имат дълготрайни последици за Балканите.