България

Дневни и нощни тарифи: проста промяна за по-ниски сметки и по-стабилна енергия

Автор: Борислав Колев

Борислав Колев е експерт с докторска степен по ядрена физика от Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика към БАН. С над 20 години опит в енергетиката на различни нива, включително като ръководител на производството в голяма енергийна компания, той участва в обучения за търговия и в международни работни групи в рамките на общоевропейския борсов пазар на електроенергия. В момента е експерт в “Българска независима енергийна борса” и член на комисията по “Инженерна инфраструктура и енергийно планиране” към Столичен общински съвет.

Защо сегашните дневна и нощна тарифи са остарели

Нощната тарифа бе въведена през 1980-те, за да пренасочи част от битовото потребление в нощните часове и така да се използват базовите мощности по-ефективно. Оттогава обаче профилът на производство и потребление на електроенергия се промени съществено. Днешните структури на дневна и нощна тарифа не отразяват адекватно моментите на високо търсене и предлагане в системата.

Какво промени пълната либерализация от 1 юли 2025 г.

От 1 юли 2025 г. влезе задължението крайните снабдители да купуват електричество на свободния едропазар и да го продават на гражданите при цени, определени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). На практика двата ценови пласта — борсови и регулирани — често са в пълен дисбаланс през различни часове на денонощието. Това води до допълнителни разходи за снабдителите, които в крайна сметка се прехвърлят към потребителите.

Какво плащаме сега

Регулираната цена за доставка на електроенергия за битови потребители без ДДС за периода 1 юли 2025 – 30 юни 2026 г. е следната: 89,55 € / MWh за дневна тарифа и 38,58 € / MWh за нощна тарифа. Междувременно почасовите пазарни цени силно варират спрямо търсенето и предлагането и често нямат корелация с текущите тарифни нива. Резултатът е, че потребителите плащат най-много в часове, когато пазарът е най-евтин, и обратно — когато борсовите цени са високи, това не се отразява на битовата тарифа.

Какви проблеми създава това

Липсата на синхрон между регулираните тарифи и борсовите цени води до излишни дисбаланси в мрежата, активиране на скъпи мощности и по-голяма нужда от съхранение. Потребителите са лишени от възможността да намалят сметките си през обедните часове, когато електричеството е най-евтино и най-често в изобилие от ВЕИ.

Предложение: три ясни тарифни интервала

Реформа на тарифите трябва да направи ценовата структура лесна за разбиране и полезна за потребителите. Предложението включва три тарифни нива:

  • Дневен (сутрешен) пик — 06:00–10:00 (летен режим: 07:00–11:00)
  • Вечерен пик — 16:00–22:00 (летен режим: 17:00–23:00)
  • Извънпик (базова) — всички останали часове

Ясното разграничаване между трите тарифи, според симулации, позволява да се вдигне цената във вечерния пик и да се намалят цените в останалите два интервала — дори под текущите нива. Това намалява разходите на снабдителите и на домакинствата.

Практическа полза и навици

Актуализацията на тарифите ще формира ценови рефлекси у потребителите — навик да използваме енергия в по-евтините часове. Така ще се предпазим от резки поскъпвания при пълна либерализация на пазара. За домакинствата това означава, например, да загряват бойлера по обяд и да зареждат електромобилите нощем. По-ниските дневни цени ще са особено полезни за малки бизнеси, хора работещи от вкъщи, пенсионери и безработни.

Преместването на потреблението към обяд ще увеличи използването на слънчева енергия и ще намали нуждата от ограничаване на ВЕИ при ниски или отрицателни пазарни цени.

Колко можем да спестим?

Анализите показват, че при същото общо потребление, но с пренасочване към по-евтините часове, ефектът е следният:

  • Около €10 млн. годишни спестявания за крайните снабдители
  • Над 3% средно по-ниски сметки за битовите потребители

Техническа и административна осъществимост

Технически промяната е лесно изпълнима — днешните електромери са статични, с дистанционен достъп и няколко тарифни регистъра, което позволява отдалечено препрограмиране без значителни капиталови разходи. Административно е нужно КЕВР да обнови поднормативните актове, които регулират измерването и ценообразуването. Член 18а от Наредбата за регулиране на цените на електрическата енергия вече предвижда възможност за подобни изменения на основата на часови и сезонни критерии. Следва и актуализация на общите условия за битовите клиенти.

Чести възражения и отговори

“Ще поскъпне вечерният ток и сметките ще растат” — по-високата вечерна цена се компенсира от удължените периоди на евтино електричество; дори тези, които не променят навиците си, ще могат да плащат по-малко.

“Промяната вреди на държавната енергетика” — обратното е вярно: насърчаването на потреблението през обедните часове облекчава балансирането на системата през вечерния пик и намалява натиска върху скъпите мощности.

Какво печелим в края на деня

  • По-балансирана мрежа чрез пренасочване от скъпите пикови часове към периоди на евтина слънчева енергия;
  • По-ниски сметки за домакинствата;
  • Милиони евро годишни икономии за енергийната система и по-стабилни, справедливи цени за обществото.

Адаптирането на тарифите е сравнително малка административна стъпка за регулатора, но може да донесе значителни ползи: по-ефективна енергетика, стимулиране на ВЕИ и реален шанс за намаление на битовите сметки без непременно допълнителни инвестиции.