Амелия Еърхарт — първата жена, прелетяла Атлантика сама

Самотният преход над Атлантика

На 20 май 1932 г. Амелия Еърхарт излита сама от Харбър Грейс, Нюфаундленд с намерението да повтори знаменития трансатлантически полет на Чарлз Линдбърг. След приблизително 14 часа и 56 минути тя се приземява на пасище в района на Кълмор, Северна Ирландия — място, което днес приютява музейен център, посветен на нея.

За историческото си постижение Еърхарт е отличена с Distinguished Flying Cross от Конгреса на САЩ, получава орден „Почетен легион“ от Франция и златен медал от Националното географско общество, връчен ѝ от президента Хърбърт Хувър.

Първи срещи с авиацията

Първият ѝ полет е през декември 1920 г. и продължава едва десет минути, но стига, за да реши, че летенето ще бъде нейният път. За уроците по летене тя спестява нужните средства, работейки като шофьор на камион и в телефонна компания. През януари 1921 г. започва обучение при пилотката Анита Снук, а след шест месеца купува първия си самолет — Kinner Airster, който нарича „Канарчето“.

На 22 октомври 1922 г. тя вдига машината до 14 000 фута — рекорд за жени-пилоти по онова време. На 15 май 1923 г. става шестнадесетата жена в света с пилотска книжка, издадена от Международната федерация по аеронавтика. До 1927 г. има около 500 часа самостоятелни полети и вече се е установила на източния бряг на САЩ.

След финансови затруднения, породени от неуспешни инвестиции и загубени наследствени средства, тя напуска университета „Колумбия“ и работи като учителка и социална работничка. Въпреки това остава активна в авиационните среди — става член и по-късно вицепрезидент на бостънския клон на Американското общество за аеронавтика, работи като търговски представител на Kinner и пише колонки за авиацията.

Детство и младежки години

Амелия е родена в Ачисън, Канзас, в семейство на Самюъл Стентън и Амелия Оутис Еърхарт. Заедно с по-малката си сестра Грейс (позната като Пидж) получава необичайно свободно възпитание — момичетата катерят дървета, стрелят и играят игри, които по онова време не са типични за момичета. Един детски експеримент с въжен релсов пуск на покрива ѝ донася раздърпана рокля и усещането „като че летя“.

Първата ѝ среща със самолет е на щатския панаир в Де Мойн през 1907 г., но тогава предпочита да не се качва. Домашното обучение продължава до около 12-годишна възраст, след което семейството се мести и тя завършва гимназията Hyde Park в Чикаго през 1916 г. През Първата световна война служи като помощник-медицинска сестра в болница в Торонто, след което започва, но не завършва, обучение в „Колумбия“ и се връща да живее в Калифорния.

Околосветско пътешествие и мистерията около него

Планираният околообиколен полет трябвало да бъде с дължина около 47 000 км. За навигатори тя избира Фред Нунан и Хари Манинг. Първият им опит започва на 17 март 1937 г. от Оукланд, но при престой в Хавай възниква сериозен механичен проблем и полетът е отложен. На 1 юни 1937 г. Еърхарт и Нунан поемат от запад на изток и преминават през Южна Америка, Африка, Индия и Югоизточна Азия, достигайки на 29 юни Лае в Нова Гвинея — оттам остават около 11 000 км над Тихия океан до целта.

На 2 юли двамата излитат от Лае към отдалечения остров Хауланд (Howland). В помощ на кацането е изпратен корабът на бреговата охрана „Итаска“, но радиовръзката между кораба и самолета се проваля по редица причини. Еърхарт докладва сигнали за помощ, които са чути от няколко станции, но липсата на точни координати и последващото прекъсване на връзката водят до неуспешни опити за локализиране на самолета.

След изчезването започва голяма спасителна акция, поета първоначално от „Итаска“, а след това от военноморските сили — с търсене в архипелага Финикс и околните територии. Операцията продължава девет дни и струва милиони долари, но не дава категорични физически следи от Еърхарт, Нунан или самолета.

Основни версии за съдбата ѝ

Има няколко широко обсъждани хипотези. Най-разпространената твърди, че горивото е свършило и самолетът е потънал в океана. Частична подкрепа за тази версия идва от кореспонденция, показваща, че в Лае машината може да не е била заредена напълно; сонарни проучвания през 2002 и 2006 г. не откриват сигурни останки.

Група за историческо издирване на летателни апарати (TIGHAR) поддържа теорията, че самолетът е кацнал аварийно и е разрушен край остров, известен като Гарднър (днес Никумаро), където са открити човешки следи и предмети, които биха могли да са свързани с екипажа. Намерените артефакти включват фрагменти от обувки, алуминиев панел и парче плексиглас, но тяхната принадлежност остава спорна; антропологични анализа през годините дават противоречиви резултати.

Друга версия твърди, че Еърхарт и Нунан са пленени от японски сили. Тази хипотеза добива популярност чрез книги и журналистически разследвания, но наличните доказателства не са окончателни. Сред по-крайните слухове е и претенцията, че Амелия е оцеляла и живяла под друго име—история, която е доказано фалшива след съдебни действия.

Въпреки многобройните експедиции, тестове и анализи през десетилетията, окончателният отговор за това какво се е случило с Еърхарт и Нунан остава една от най-пersistentните загадки на авиационната история.