Еврозоната пред риск от нова инфлационна вълна при продължителен конфликт в Иран

Фирмите предупреждават за опасност от рязко поскъпване

Големи компании в еврозоната предупреждават, че продължаващ военен конфликт в Иран може да предизвика нов порив на инфлацията, подобен на този след COVID-19, ако доставките на гориво, водород и хелий бъдат нарушени в продължение на месеци. Тези заключения са част от последното тримесечно проучване на Европейската централна банка (ЕЦБ), предаде Ройтерс.

Политиката на ЕЦБ и бъдещи лихвени решения

Миналата седмица ЕЦБ запази лихвените проценти, но обсъди възможността за повишение с оглед на нарастващия инфлационен натиск и даде сигнал, че първите стъпки за вдигане на разходите по заемите могат да започнат през юни.

Кои отрасли вече предават по-високите разходи на клиентите

Според анкетата фирмите в сектори като въздушен транспорт, логистика, химическа промишленост, производство на пластмаси и опаковки вече са повишили цените си — често с двуцифрени проценти — или са обявили планирани увеличения, отразявайки покачването на цените на петрола след началото на конфликта.

Защо прехвърлянето на цените може да е по-бавно

ЕЦБ отбелязва, че по-широкото прехвърляне на по-високите енергийни разходи към общите цени вероятно ще бъде по-умерено и по-постепенно в сравнение с периода след руската инвазия в Украйна през 2022 г. Част от причината е, че много големи компании са се защитили чрез хеджиране срещу волатилността на енергийните пазари.

ЕЦБ посочва, че хеджирането ограничава непосредствения ефект, тъй като по-високите енергийни цени често бяха прехвърляни главно от по-малки, нехеджирани доставчици.

Какво може да влоши ситуацията

Ако Ормузкият проток остане блокиран или има последващи удари срещу нефтената и газова инфраструктура, конфликт, продължаващ месеци вместо седмици, може да доведе до глобални недостиг и рязко поскъпване — не само на горивата, но и на продукти, които използват нефтени деривати, както и на критични ресурси като водород и хелий.

Смекчаващи фактори

ЕЦБ също отбелязва няколко фактора, които могат да намалят интензитета на инфлационното въздействие в сравнение с периода след пандемията: слаб глобален търсене (особено от Китай), невъзникнал очакван бум в сектора на услугите и по-скромни фискални стимули.

За извадката

Проучването включва 67 големи компании извън финансовия сектор, а анкетата е проведена предимно в периода 23 март – 1 април.