Санкционираните танкери: морска ‘бомба със закъснител’ за глобалната екология

Старите, санкционирани танкери в т. нар. „сенчест флот“ представляват сериозна заплаха за морската среда и могат да предизвикат мащабни разливи на петрол, предупреждават експерти пред Financial Times.

Състояние на флота и оценките на експертите

Анил Шарма, изпълнителен директор на международната консултантска фирма GMS Partnership, заяви, че голяма част от тези кораби са остарели и податливи на корозия. По думите му поне една трета от тях трябва да бъдат бракувани — а вероятно и повече; Шарма дори смята, че над половината са във вид, който налага извеждане от експлоатация.

Колко са тези танкери?

Фирмата Clarksons оценява „скритата“ флотилия на около 1 800 кораба, от които приблизително 1 500 са танкери за нефт и нефтопродукти. Много от тези плавателни съдове са на възраст над 20 години и имат износване, корозия и остарели системи, което увеличава риска от технологични повреди и пробиви.

Защо ситуацията се влошава

Според източници в сектора собствениците удължават живота на тези кораби, използвайки печелившия търговски поток на фона на напрежението в Персийския залив. Наложените санкции също затрудняват законните пътища за преработка и рециклиране на съдовете, което оставя много от тях в плашещо състояние.

„Това е бомба със закъснител и всички в корабоплаването го осъзнават. Корабите са незастраховани, лошо поддържани и с недостатъчно опитни екипажи — инциденти са въпрос на време,“ каза Александър Саверис, изпълнителен директор на CMB Tech.

Каква е мащабността на риска?

Екологичните последствия от пробив или потъване на подобен танкер могат да бъдат огромни. Аналогията с петролния разлив през 1979 г. (като аварията на сондажната платформа Ixtoc I в Мексиканския залив) показва потенциалната катастрофа: тогава в морето попадна значително количество нефт, а течът продължи почти година, причинявайки тежки екологични щети.

Какво следва и възможни мерки

Експертите и представители на индустрията призовават за по-координирани международни действия: по-строг контрол върху експлоатацията, ускорено бракуване на опасните кораби, възможности за законно и безопасно рециклиране и покриване чрез застрахователни решения. Без такива мерки рискът от мащабен разлив и дългосрочни щети върху морските екосистеми остава висок.

Ситуацията изисква бърза реакция от регулатори, корабособственици и застрахователи, за да се предотврати потенциална морска катастрофа с международни последствия.