Фюри призна: 20-годишният Джошуа почти ме прати в нокаут по време на спаринг
Спомен от спаринг, който продължава да вълнува
Вербалните подмятания между Тайсън Фюри и Антъни Джошуа след последната победа на Фюри върнаха вниманието към един стар спаринг, в който двамата британци вече са си разменяли удари. През 2010 г. тогава 20-годишният Джошуа остави силно впечатление при аматьорска сесия срещу по-възрастния Фюри.
Аудиозаписът, който разкри повече
Появи се старо интервю на Фюри със Стив Бънс, в което бъдещият световен шампион си спомня как младият Антъни го е ударил толкова силно, че това е можело да го свали за дълго. В репликите си от 2010 г. Фюри описва момента с осезаеми детайли и хвалебствен тон към уменията на бъдещата звезда.
„Правих спаринг с шампиона на Аматьорската боксова асоциация — Антъни Джошуа. Той е огън, много е добър. Мислех да го пазя, защото е все пак аматьор, но той ме хвана с десен ъперкът право в брадичката. Ако ми беше по-слаба брадичка… щях да съм в нокаут за месец. Той е много млад — на 20. Запомнете това име: Антъни Джошуа.“
Фюри не скри уважението към уменията на Джошуа и призна, че по време на спаринга е получил сериозни удари. Той отбеляза, че младият боксьор го е „натискал“ в продължение на няколко рунда и че представянето му говори за голям потенциал.
Контекстът тогава и по-късно
В онзи момент Джошуа все още беше на две години преди да спечели златото в олимпийския турнир в Лондон, докато Фюри вече беше направил 11 професионални двубоя. Това подчертава разликата в опита, но не и в таланта, който и двамата демонстрираха.
Фюри също уточни, че спарингът и боят с каска не са равносилни на професионален мач и че не иска да преувеличава значението на случилото се. Все пак той открито призна, че Джошуа е „му дал да се разбере“ и че младият боксьор притежава качества за бъдеще.
Това припомняне от миналото подхранва спекулациите за евентуална среща между двамата в професионален ринг — нещо, което феновете обсъждат от години. Дали ще се случи някой ден, остава несигурно, но историята от 2010 г. показва, че и двамата са имали основания да считат другия за опасен противник.
