Йордан Ръсин: Златина чува със сърцето, не със слуха
От малко пернишко село до култов образ в „Мамник”
Йордан Ръсин се превърна в един от най-споменаваните актьори от сериала „Мамник”, благодарение на ролята си на полицая Камен. С естествено присъствие и усет за комичното, той успя да спечели симпатиите на публиката още с първите си появи на екран.
Уроците в НАТФИЗ и срещата със Златина
Родом от пернишкото село Студена, Ръсин идва в София с мечтата да стане актьор. Попада в НАТФИЗ, където бързо осъзнава, че сцената е неговият дом. Там, в студентските години, се запознава със Златина – тогава курсова колежка, занимаваща се с танцово изкуство. Двамата остават заедно и до днес.
Животът с партньор, който не чува със слуха си
Златина не е просто спътница: тя има особен начин да усеща света. Като дете е ползвала слухови апарати, но с времето възприятията ѝ се променят и от около 15 години не използва устройство за слух. Въпреки това тя долавя някои звуци и най-вече „чува” чрез движението и емоциите.
Двойката не разчита системно на жестомимичен език – вместо това изграждат собствен начин на общуване. Златина чете по устни и така следи разговорите, макар и понякога да пропуска по-сложни граматически конструкции или редки думи.
Хуморът като мост в общия им живот
Йордан признава, че с характерното си чувство за хумор често успява да разсмее жена си, макар с годините реакциите ѝ да са се променили. Въпреки това между тях има много разбирателство и близост, които не зависят от думите.
Семейство и неочаквани истории
Двамата имат две деца – Александър и Йоана. По-големият син се появява на бял свят в период, когато светът е белязан от COVID пандемията. Ръсин помни раждането като особено събитие и с усмивка разказва, че посреща новороденото с гипс на крака и на патерици, след като си счупил крак по време на репетиция в деня на премиерата.
Надежда и присъствие
Историята на Йордан и Златина е пример за това как любовта, търпението и общите преживявания могат да надмогнат предизвикателствата. Те доказват, че контактът между двама души не винаги минава през слуха — понякога е въпрос на усет, движение и взаимно разчитане.
