Павел настоя НАТО да отвърне решително на руските провокации

Резюме на позицията

Чешкият президент Петер Павел заяви в интервю за The Guardian, че страните от НАТО трябва да отговорят по-решително на нарушенията и провокациите от руска страна по източния фланг на алианса.

Предложения за по-строги и асиметрични мерки

Павел посочи, че руските самолети често прелитат покрай бойни кораби в Черно и Балтийско море и призова за по-енергични и възможно асиметрични отговори. Сред обсъжданите мерки той посочи прекъсване на руска интернет и сателитна инфраструктура и ограничаване на достъпа на руски банки до международната финансова система.

Възможни военни решения

Според чешкия президент дипломатичните обяснения не са достатъчни: „За съжаление, Русия не разбира учтиви думи. Те най-вече разбират езика на силата, в идеалния случай подкрепена с действия.“ Павел допълни, че ако нарушенията на въздушното пространство на НАТО продължат, съюзниците ще трябва да решат дали да свалят дрон или пилотиран самолет.

Инциденти в балтийските държави

Като пример Павел цитира неотдавнашния случай в Естония, където изтребител на НАТО свали дрон. По думите му подобни инциденти са имало и в Латвия и Литва. По-голямата част от тези случаи са свързани с украински дронове, които — според публикацията — след намеса от системи за електронна война са се отклонили към територията на съюзниците.

Реакциите на Русия и балтийските държави

Москва от своя страна обвинява балтийските държави, че позволяват използването на тяхна територия за атаки с украински дронове. Естония, Латвия и Литва отричат да са предоставяли на украинските въоръжени сили правото да използват въздушното им пространство за удари в руска територия. Литовският президент Гитанас Науседа подчерта, че литовска територия не се използва и няма да бъде използвана за операции срещу съседни държави.

Санкционна политика и крайният критерий

Павел също така настоя Западът да засили натиска върху Москва и да свърже евентуалното облекчаване на санкциите с реално прекратяване на огъня и преговори. По думите му Русия може да пожелае премахване на ограничения и обсъждане на нова европейска архитектура за сигурност, но това трябва да бъде обвързано с край на военните действия.

Интервюто в The Guardian и представените там случаи повдигат въпроса за баланса между възпиране, защита на въздушното пространство на НАТО и рискa от ескалация при по-нататъшни инциденти.