Чочо Попйорданов — спомен за един харизматичен актьор на българската сцена

Ранни години и семейна среда

Петър Иванов Попйорданов, по-известен като Чочо, е роден на 11 юни 1964 г. в София. Син е на Иван Попйорданов, дългогодишен директор на Киноцентър “Бояна” и бивш генерален директор на БНТ, което го въвежда още от ранна възраст в среда, свързана с киното и сценичното изкуство.

Образование и ранна сцена

Следва актьорско майсторство във ВИТИЗ “Кръстьо Сарафов” в класа на проф. Крикор Азарян и Тодор Колев, дипломира се през 1989 г. Първите му стъпки като професионален актьор минават през театър “София” и Малък градски театър “Зад канала”; от 1994 г. става част от трупата на Народния театър “Иван Вазов”.

Запомнящи се роли на сцената

• “В полите на Витоша”
• “Сън в лятна нощ”
• “Бурята”
• “Човекът, който прави дъжд”
• “Хъшове”
• “Чайка”

Колегите и критиката често отбелязват неговата рядка харизма, умението да съчетава драматично присъствие с чувство за хумор и силно сценично обаяние.

Филмова кариера и публичен образ

Широката публика го свързва с редица запомнящи се филмови роли, сред които: “Вчера”, “Адио Рио”, “Любовното лято на един льохман”, “Сезонът на канарчетата”, “Граница”, “След края на света” и “Дунав мост”. През 90-те години той се утвърждава като един от най-търсените български киноактьори, а ролите му от този период продължават да впечатляват поколения зрители.

Признания и награди

Още преди да завърши академията, Чочо има няколко филмови участия. През 1994 г. получава широко признание за изпълненията си в няколко успешни български продукции. За ролята си във филма “Граница” е отличен с наградата “Златен Баяр” в Белгия за най-добра мъжка роля. В театъра получава награда “Аскеер” за участието си в постановката “Човекът, който прави дъжд”.

Личност и наследство

Освен с професионалните си успехи, той остава в спомените на близки и публика като човек с голямо сърце, силно чувство за справедливост и неподправена човечност. Често цитираните му думи дават представа за неговата природа:

“Гордея се само с едно – че мога да обичам ужасно много.”

На 5 май 2013 г. България загуби актьора в резултат на трагичен инцидент. Неговото творчество и неподправено сценично присъствие остават като трайна следа в българския театър и кино.