Веселин Стойнев: Новите управляващи бързат без ясни аргументи

Веселин Стойнев, автор в „Дойче Веле“, коментира в предаването „Мрежата“ по програма „Христо Ботев“ промяната в правилника на Народното събрание и нейното политическо значение. Той смята, че начина, по който новото мнозинство ускори процедурите, говори повече за страх и неопитност, отколкото за стратегическа необходимост.

Парламентът — чий е той?

Според Стойнев парламентът формално представлява всички граждани, а в практичен смисъл — тези, които са преминали 4-процентовата бариера. Новото мнозинство на „Прогресивна България“ е голямо и това им дава възможност да диктуват работния ритъм в пленарна зала и в комисии. Все пак, добавя той, езикът на политиците — като описването на коалициите като „сглобки“ — отразява архаични стигми към коалирането, вместо да се говори за нормалните форми на управление в ситуации без доминантна партия.

Защо промените на правилника будят съмнения

Стойнев откроява, че правилата за работа в НС са се променяли единствено за да засилят властта на мнозинството и то — служебно. Той не намира друго логично обяснение за подобни ревизии, освен страха от саботаж или от „старите парламентарни хиени“, както ги нарича — опитни политически фигури извън новата власт. Този страх, според него, идва и от липсата на опит у новите депутати, които трябва да се адаптират в рамките на месеци, а не да трупат привилегии чрез промени в процедурите.

Бързото законодателство — плюсове и големи минуси

Критичен момент за Стойнев е ускоряването на законодателния процес. Примерът с „27-секундна“ комисия и съкращаване на срокове за разглеждане на кандидатури и законопроекти показва как се създава среда, в която не остава време за проучване, обсъждане и включване на заинтересованите страни. Той пита риторично как ще се преценят качествата на кандидатите за регулаторни органи или как обществото ще разбере съдържанието на законите, ако сроковете бъдат драматично съкратени.

Европейската сцена — не е замряла

Против тезата, че „Европа е остаряла и неадекватна“, Стойнев настоява, че Европейският съюз се трансформира — не само екологично, но и в посока иновации и отбрана. Зелената сделка вече не е само „зелена“ в класическия смисъл: средствата и програмите се насочват към иновации, ключови индустрии и сигурност. Европа работи по обща отбранителна политика и преразпределение на ресурсите в следващия бюджет, а процесът зависи от политическите реалности във всяка страна-членка. Затова Стойнев призовава България да участва активно в тези промени, вместо да ги пренебрегва.

Съдебната реформа: искане и възможна мимикрия

Стойнев отбелязва, че очакванията за съдебна реформа са натрупвани с години и новото мнозинство не може да ги игнорира. Има подозрения, че част от действията може да са демонстративни — с цел да се покаже промяна, без да се правят съществени структурни корекции. Той предупреждава, че дали реформите ще бъдат дълбоки или само външна промяна ще стане ясно скоро.

Кадровият дефицит и липсата на логика

Един от централен проблем според Стойнев е липсата на хора, с които да се управлява ефективно — изчисления сочат, че за реално управление на държавата са нужни около 3 000 души. Много от назначените са бивши кадри от други политически формации, а решения като смяната на ръководители без публично обяснение (примерно в БАБХ) се възприемат като необясними и ирационални. Това създава усещането за хаотичност и липса на прозрачни мотиви зад кадровите промени.

Защо новата власт бърза

Според Стойнев новото мнозинство използва кредит на доверие и бърза да реализира обещанията си, преди общественото търпение да се изчерпи. Това води до прибързани, шумни решения, които често се коригират впоследствие. Целта е да се консолидира позицията — първо чрез президентските избори, после чрез пробив в местната власт — за да се създадат трайни управленски структури.

Заключение

В заключение, Стойнев предупреждава, че властта носи и голяма отговорност: лесно е да се спънеш, когато нямаш изграден екип и ясни аргументи. Новите управляващи разполагат с широко мнозинство, но според автора това не оправдава процедурни промени, които обезсмислят дебата и намаляват прозрачността. Ако искат да останат и да реализират дълбоки реформи, те трябва да покажат рационални обяснения и да се откажат от модерни „трикчета“ за бърза власт.