Последният час на дучето: екзекуцията на Мусолини (28 април 1945 г.)

Как избухна бунтът и как беше свален режимът

Към пролетта на 1945 г. цяла Северна Италия е заплашена от краха на фашистката власт. Националният комитет за освобождение на Северна Италия (КНОСИ) — коалиция от пет партии, обхващаща спектъра от комунистите до християндемократите — организира мощно антифашистко въстание. Под единно командване, с участието на партизански формирования, наброяващи над 200 000 души, фронтът срещу Режима напредва бързо под ръководството на Главен партизански щаб, с генерал Рафаеле Кадорна начело.

Падението на големите градове

Към 25 април въстаниците установяват контрол над тежко индустриализираните центрове Торино, Милано и Генуа, както и множество по-малки населени места. От юг настъпват англо-американските войски, докато вътрешното противопоставяне разклаща последните опори на режима.

Опитите за бягство на диктатора

Бенито Мусолини напуска Милано на 25 април. Чувствайки се предаден от германските си съюзници и без реален план за спасение, той започва да търси изход. Чрез емисари се осъществяват контакти с членове на КНОСИ; Сандро Пертини, един от водещите представители на комитета и бъдещ президент на Италия, настоява за безусловна капитулация и предаване на Мусолини в ръцете на народа. Опитите за убежище в Швейцария също се оказват безрезултатни — властите в Берн отказват да приемат фашистки ръководители.

Заловен в оттеглящата се колона

След няколко дни на движение на север диктаторът и някои от приближените му се включват в германска военна колона, насочваща се по алпийско шосе. На 27 април колоната е спряна от партизански патрул близо до селото Мусо. Немските войски са обезоръжени и пленени, а италианските фашисти, пътуващи с колоната, са задържани.

При проверка на един от камионите партизанинът Джузепе Негри разпозна Мусолини, скрит под германска униформа. Той и неговата спътничка Клара Петачи — артистка и любовница на Мусолини от 1932 г. — са отведени в близкия град Донго, а после прехвърлени в малкото село Бондзаниго, където са настанени в къща, посочена от политкомисаря на 52-ра ударна бригада „Луиджи Клеричи“, Микеле Морети. Командването на тази бригада е поверено на граф Пиерлуиджи Белини деле Стеле.

Екзекуцията и символиката в Милано

На 28 април 1945 г., около 16:10 ч., Мусолини е екзекутиран заедно с Клара Петачи. Техните тела са откарани в Милано, където са показани на площад „Лорето“ и окачени с главите надолу на скеле край бензиностанция. Това действие носи силна символика: на същото място на 10 август 1944 г. фашистите бяха изложили телата на 15 ѝзстреляни патриоти като предупреждение. Днешната сцена се тълкува като народно възмездие и знак за окончателния разгром на фашистката диктатура.

Кратки последици

Смъртта на Мусолини бележи край на една епоха в италианската история и ускорява разпадането на останалите фашистки структури. Въстанието и действията на партизаните, координирани чрез КНОСИ, оказват решаващо влияние върху освобождението на страната и последващото възстановяване на демократичните институции.