Парламентът одобри на първо четене промени в Закона за държавния дълг, внесени от Прогресивна България

Кратко резюме

Народното събрание прие на първо четене законодателни промени, внесени от „Прогресивна България“, свързани с регламента за държавния дълг и търговията с държавни ценни книжа. За проектозакона гласуваха 181 депутати „за“, без „против“ и с 9 „въздържали се“. Вносеното от ГЕРБ-СДС предложение бе отхвърлено с 44 „за“, 7 „против“ и 144 „въздържал се“.

Какво предлагат промените

Промените въвеждат правна рамка за статута, определянето и контрола на първичните дилъри на държавни ценни книжа (ДЦК). Законопроектът уточнява и режима за участие на лицензирани кредитни институции и инвестиционни посредници на пазара на ДЦК.

В мотивите на вносителите е посочено, че след въвеждането на еврото в България за държавни ценни книжа с първоначален срок над една година ще се прилагат унифицирани стандартизирани клаузи за колективно действие, утвърдени от Икономическия и финансов комитет на ЕС. Тези клаузи дават възможност условията на емитираните ДЦК да се променят при предложение на министъра на финансите и решение на Министерския съвет.

Права и преференции за физическите инвеститори

Една от ключовите нововъведения позволява на министъра на финансите да емитира ДЦК, предназначени специално за физически лица. При първично придобиване тези инвеститори няма да дължат такси и комисионни – разходите се поемат от държавния бюджет. Законопроектът предвижда и изграждане на електронна система за регистрация и обслужване на търговията с ДЦК.

Какво съдържаше предложението на ГЕРБ-СДС

Отхвърлената алтернатива от ГЕРБ-СДС предвиждаше ежегодно емитиране на ДЦК, насочени към физически лица, при условия на равнопоставен и недискриминационен достъп. Текстовете също така задължаваха Министерството на финансите да въведе електронна платформа за директно предлагане и обратно изкупуване на държавни ценни книжа без посредничеството на първични дилъри, както и възможност операциите да се извършват чрез „Български пощи“.

Дискусия в парламентарната зала

Константин Проданов (Прогресивна България) посочи, че в банковата система има около 98 милиарда евро депозити, като близо 60% от тях са на домакинствата. Според него средната доходност на ДЦК за петгодишен период надхвърля 3%, което означава, че при покупки от български граждани доходите от лихви ще останат в страната и ще задържат капитала у нас.

Цончо Ганев (Възраждане) критикува идеята, като изтъкна, че по данни на НАП към 31 декември миналата година 34% от българите получават и декларират доходи на ниво минимална работна заплата. По неговите думи призивът към тези хора да купуват ДЦК поставя върху тях задача да попълват бюджетни дефицити.

Стефан Белчев (Прогресивна България) напомни, че през 2020 г. населението е имало депозити в размер на 93 млрд. лева, а към 2026 г. стойността достига 98 млрд. евро, и не вижда проблем тези средства да бъдат насочени към вътрешната икономика.

Владислав Панев (Демократична България) аргументира подкрепата си с това, че изтеглянето на част от ликвидността от потреблението и пазара може да намали инфлационния натиск върху цените.

Мартин Димитров (Демократична България) попита кога ще заработи предвидената електронна платформа. Константин Проданов отговори, че е уместно между двете четения да бъде зададен конкретен срок и че той ще го обсъди с Министерството на финансите.

Следващи стъпки

Законопроектът продължава към следващите етапи на парламентарно разглеждане, където детайлите за електронната платформа, точните срокове за въвеждане и механиките за защита на дребните инвеститори ще бъдат предмет на допълнителни преговори и гласувания.