Слави Трифонов откри нов правен жанр: „Невинен, ама виновен, ама не точно, ама със сигурност лъже“
Лидерът на ИТН Слави Трифонов отново разтърси публичното пространство с остро изявление в стила „Аз знам истината, съдът – не“, след като Лена Бориславова бе оправдана по обвиненията за използване на неистински документи около сагата „Корал“.
Трифонов, очевидно възмутен, обясни във фейсбук, че според него случаят е „ясен като дневна емисия на ИТН ТВ“:
подписът бил фалшив, Лена — невинна, Киро — възползвал се, съдът — объркан, а народът — с главоболие.

„Заболя ме главата“, сподели лидерът на партията, като така официално въведе първия симптом в медицинската диагноза “Българско правосъдие“.
Трифонов уточни, че медиите коментирали само оправдателната присъда, което е недопустимо — явно е трябвало да коментират и личните му подозрения, предпочитания, догадки и предварителни заключения.
След това той направи експертно-политико-съдебно-философски анализ, достоен за мини сериал в три сезона:
- Подписът е фалшив.
- Лена не е виновна.
- Киро е станал министър с този подпис.
- Но Лена може и да не е фалшифицирала подписа.
- Но Киро се е възползвал.
- Но това пак не доказва кой е фалшификаторът.
- Но някой е фалшифицирал подписа.
- И всички са виновни.
- Но по документи — не.
След което, за да подчертае юридическата си теза, Трифонов цитира човекът с „фалшифицирания подпис“ — Атанас Русев от „Корал“, който обяви държавата за кочина, а някои фигури в нея — за най-най-големите свине.
Край на цитата, но не и на драмата.
Трифонов заключи в стил „заклинателен финал“:
„Тези хора са лъжци. Мислят се за повече от вас, от мен, от всички. Искат съдебната система да е тяхна. Искат тяхна полиция. Общувайте ли с тях — гаранция, ще бъдете излъгани.“
Според анализатори това означава две неща:
- Слави официално е диагностицирал цялата политическа система.
- Политическите сезони вероятно ще бъдат продължени поне до 12-ти сезон.
Накрая Трифонов за пореден път доказа нещо важно:
В България няма по-динамична реакция от тази на човек, който не е съгласен с решение на съда, но е абсолютно сигурен, че той всъщност е съдът.
