Култура под наем: трагикомедия в едно действие
или как да си министър на културата, но да нямаш място за школата си
В столицата на културата, която в свободното си време е и София, драмата се разиграва не на сцена, а в читалище.
Читалище „Николай Хайтов“ — място, където духът на културата витае, а чиновниците витаят около наема.
Главни действащи лица:
- Министърът на културата Мариан Бачев — човек на театъра, но не и на имотите.
- Кметът на район „Изгрев“ Делян Георгиев — човек на реда, особено когато става дума за културен безпорядък.
- Театралната школа — невинна като сценична репетиция, но виновна в това, че струва по-малко от една пица на месец.
Сюжетът е прост, като постановка за детска градина:
Министърът има школа, школата има стаи, а стаите — читалище. Само че, както често се случва в културата, никой не е сигурен кой за кого плаща и защо.
След публичен скандал, включващ актьор, лекар, модел и бивш военен (или както критиците го нарекоха — „Бързи и яростни: Изток“), районният кмет вдигна завесата и обяви:
„Докато съдът не каже последната си реплика, културата е в антракта.“
Така театралната школа се оказа в търсене на нова сцена, а културното министерство – в търсене на логика.
Министърът Бачев, известен с актьорските си превъплъщения, този път изигра ролята на човек, който не разбира защо културата му я гонят.
„Как така ще гоните школата?“, възкликна той. „Тя създава бъдещи актьори!“
На което гражданите в социалните мрежи отговориха:
„Да, ама вие вече си имате драма, не ви трябват нови актьори.“
Кметът Георгиев пък, в ролята на строг режисьор, нареди:
„Завесата пада! Докато съдът не реши, културата се мести на улицата.“
И така, от високите културни етажи, историята се превърна в българска пиеса от абсурдния жанр —
„Министър без сцена, школа без покрив, и култура, която плаща 100 лв. наем“.
🎬 Морален епилог
В държава, където културата винаги е „под наем“, не е чудно, че актьорите стават министри,
а министрите – герои от новини.
Сцената е същата, само публиката се сменя.
