Парламентът отново победи бюджета: първо го прие, после се скара, после го отхвърли, за да не се обърка народът
Народното събрание за пореден път доказа, че бюджетът за 2026 г. е изключително важен документ, който не бива да бъде разглеждан прибързано, особено ако вече веднъж е бил включен в дневния ред, след това изваден, после пак включен и накрая героично отхвърлен.
След прегласуване депутатите решиха, че няма да обсъждат нито бюджета на НЗОК, нито държавния бюджет за 2026 г. „за всеки случай“. Само 14 народни представители подкрепиха идеята да се говори по темата, 97 бяха „против“, а 77 избраха класическата парламентарна поза „въздържал се“, известна още като „тук съм, но не ме закачайте“.
Така с ясното мнозинство „по-добре нищо, отколкото нещо“, парламентът затвърди новия си управленски стил: стабилност чрез бездействие.
По-любопитното е, че малко по-рано същият този парламент вече беше решил да включи двата бюджета в дневния ред със 124 гласа „за“. Решението бе взето преди заседанието да бъде прекъснато от спречкване между депутати – защото в българския парламентаризъм сериозните финансови теми винаги вървят ръка за ръка с физическо раздвижване.
След кратката пауза за демократично надвикване, от ГЕРБ-СДС и ИТН обявиха, че всъщност ще подкрепят само и единствено удължителния бюджет – онзи универсален политически продукт, който не решава нищо, но дава време за всичко.
От „БСП – Обединена левица“ призоваха за разум и настояха да се гласува бюджетът за 2026 г., който вече бил съгласуван със синдикати и работодатели. Според тях който иска, може след три месеца пак да го преправя – както се прави с всяка сериозна държавна политика, сравнима по сложност с пренареждане на мебели.
Драгомир Стойнев предупреди, че политическата криза ще бъде прехвърлена върху хората, социално слабите и уязвимите. Това бе посрещнато с мълчаливо съгласие от онези 77 депутати, които вече бяха избрали да се въздържат и от отговорност.
В крайна сметка парламентът изпрати ясен сигнал към обществото:
държавата ще има бюджет, когато му дойде времето.
А дотогава – ще има процедури, прегласувания, удължители, спорове и достатъчно време всички да обяснят, че точно те са били „за“, но по принцип.
